не единайска или девятка

никой никога няма да види как шейната се разбива
никой никога няма да види четвъртия час потънал на половина в замръзналите води на не замръзващото езеро
в такт сички долу в огъня
когато седях на брега, гледах как кораба отпатува. махах с шапка. за сбогом.
тогава видях брега как отпатува и махах с шала за лудата гонитба.
ръгайте въглища в котела. ще го настигнем мамка му. с пълна пара. към хоризонта на безкрая.
и всички потъват.
потънали брегове се забиват в корпуса на кораба.
делфините изчезват пречистени от перката.
капитана е мъртав на борда има предател.
на въжето.
пристягат ремъците около врата му.
колко красиво лети.
с молба да да достигне палубата.
никога няма да стигне до долу. никога вече на абордаж. никога.
мъртав мечтател окован на три метра от мечтата си.

гръм и мълнии.
боговете на морето ни наказват.
платна и мачти.
сандъци и ром.
аз съм в клетката на бурята.
съдържателя на нощта е ключаря на клетката.
десетия ключ е вълшебния ключ.
не единайстия.

зората е чиста и ясна
бурята вече е в мен
винаги
отварям очи
наоколо отломки от разбитата мечта. пометена от бурята
пристигнах
тук съм
винаги