бавно поставих крака си в дупката. всеки допир със клетките й е фатален. тя ще се затвори след миг, завинаги. погледнах последната страница.
run run run
run run run
run run run
run run run
run....
It's gone now
run run run
run run run
run run run
run run run
run....
It's gone now
1 Comments:
RUN
Post a Comment
<< Home