Thursday, May 28, 2009

и дните ти се изплъзват, подгонени към края на масата.
разбиваш на пода бутилките със спомени и изпиваш последната чаша смелост.
защото беше смел, и сърцетото ти туптеше за ветровете.
а сега си пиян. изпил си последната си чаша и ходилата ти са нарязани от счупените бутилки по пода.
в очите ти не останаха сълзи. остана само кръв.
"от много време не съм чувал гласа ти" - прошепвам в ухото ти.
искаш да пееш за птици и нощни пеперуди.

отвъд прага на вратата ти се намират черешите.
забрави ли ги?
да, забравил си ги.
а някога нямаше по вкусни от тях.

0 Comments:

Post a Comment

<< Home