Никой не вярваше, че ще живее толкова дълго. Бяха решили, че ще умре малко след като се роди. А преди да се появи на света никой не вярваше, че ще стигне до първата си глътка въздух. Беше се родил през нощта, а луната била огнено червена, като кръв. Старицата обхванала главата му с кокалестата си ръка и го изтеглила в прахта на колибата. Мръсните парцали под гърба на майка му били напоени с кръв и той вдишал първият си въздух когато дробовете на майка му изхвърлили болката на живота й за последно през ноздрите й. Пророчеството на циганката се сбъднало.
Старицата го вдигнала за краката и го разтресла. Не беше заплакал. Нямало и да го направи. Напразно тя тресяла малкото му тяло. Той нямаше защо да плаче. Беше се родил.
На другата сутрин синята риза сковал два ковчега. В големия погребали майка му, а в малкия го слагали нощем да спи.