Пазителите:

Беше есен и морето беше потъмняло. Момчето вече не се страхуваше от това.
„Хей, момче. – провиква се стареца – Страх те е нали?”
Притихнало в нямото си тяло момчето се страхуваше.
„Да, момче, всяка есен е така”