- Видях белега ти днес, докато лежеше на тревата.

- Да?

- От какво е?

- Ами, такъв е.

- Какъв?

- Самоубийствен - отговаря тя и поглежда към прозореца. Навън е вечер. Априлската й коса е навсякъде.