погледнах те в кривото огледало на дявола.
бога беше там скрит зад сянката ти
тежестта на канарчетата удави костенурката
тъмни отражения пробягват по огледалната повърхност и изчезват в дълбината й
преливащи се бледи лица, безнадеждно замлъкнали в аконията си
крясакът на умиращия залез кънти в кутията ми, затворен завинаги
не съм дошъл да побеждавам
тук съм за да загубя
тук съм за да падна
тук съм за да се изгубя
1 300 загубени битки, някъде по пътя на звездите
някаде по пътя на кометите, помитащи живите
натрошени отражения в съзнанието на водния бивол
и накрая не остава нищо
само празни бирени кутии от по три литра
потвам в бездната на строшените слънца
мъртва светлина в очите ми пълни с безпощада

" за съжаление прекъсваме поради изчезването на автора. и за да не ви е много кофти ще ви съобщим че края не е хепи. приятен ден и до нови срещи - инджой дъ сайлънс "

и ефира замлъкна завинаги