Върба

Бавно отпивам от чашата пълна с електрическа светлина.
Електроните се блъскат полудели в устата ми.
Опитвам се да избягам от вечността
Заспивам в момента на тишина
Вкаменявам душата си в предсмъртна целувка.
Океан от живи хора.
и всичко забавя ход
разтяга се и спира
Политам с крилете на огъня над бурните води
Завъртам се в красотата на свършваштото време
Късно нощем откривам чудесата на тъмнината
Милиони звезди прелитата под мен
Замлъкнали души пеят своята песен
с единственото желание да видят деня отново
Изцапани пръсти със мастило
очи пълни със звезди.
побягвам към далечните вселени.
най-вероятно никога не ше се върна
най-вероятно никога не ще ви видя отново.
Сълзи по звездния път.
Капки кръв по безлюдните шесета

Всичко което исках да открия
е вече мъртво, някаде там, далече зад мен.
Забравени желания по пътя на миналото
Един миг.
Разтеглен до полуда.
В каменната ми душа.
Крещящ за вечност.
Разкъсани бели дробове, изхвърлящи кръвта му
Тогава пада мъртав,
засипан в звездния прах.
Ще почакам още малко.
за да ме забравят.
за да се удавя в кратерите на луната
застанала на пътя на светлината,
затъмняваща водата на живите.



Любима, поръчай ми чаша електрическа светлина.

Отпивам бавно от чашата пълна с милиони разбонтувани слънца
Късно през нощта ще се приберем в апартамента
за да се удавим в кратерите на смъртта