кошмара на валето в моя сън.
уолтър рязко заби лъжицата в гърлото си. нямаше болка, нямаше въздух. кръвта нахлуваше в трахеята му. небето над него се бе превърнало в бетон.
"Татко"
сънищата се преплетоха.
тялото му тежеше а оставаше толкова много до стаята.
302