Слепецът погледнал със слепите си очи дълбоко в черната си душа. В дълбините на болката и страданието. В дълбините на глада и мизерията.
За миг трепнали неговите слепи очи и вече знаели пророчеството, вече знаели бъдещето.
Навлажнил устните си с език и занареждал:
"Момче. Ти нямаш бъдеще. Не ще имаш живот. Ще се мъчиш, ще се блъскаш, но нищо няма да излезе. Ще продължаваш да падаш в собствения си гроб. И нищо няма да ти помогне. Никое пророчество не ще те измъкне, никое моджо не ще ти доведе късмет. Така си роден момче, така ще умреш, така ще и живееш."
Момчето пуснало последните си две монети в ръцете на слепеца и продължило по кръстопътя.