Изхабен от пътуването!Гонен от сенките на заспалите градове.Сега се намирам на единственото място,където сърцето ми е намерило покой.Поглеждам през прозореца ,а звездите са по-ярки от всякога.Събличам се и лягам при нея-Тъгата.Единствена и неповторима,тя винаги ще бъде с мен.Никога не бих я заменил.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home