- Махай се – извика той и небрежно размаха ръка.
Мам стоеше на мястото си и непродумваше.
- Казвам ти, махай се!
Не я погледна повече. Замъгленото му съзнание го излъга, че си е тръгнала. Загледа се в ръцете си. Очите му се напълниха със влага, много бавно и внимателно, за да не капне някоя сълза.
Мам все стоеше на мястото си и го гледаше. Черната му, рошава коса, покритото с лека брада младо лице, прокъсаната риза.
Помълча и накрая каза:
- Тъгата ти само го прави по силен – и млъкна.
Той спря да вижда ръцете си.