През прозореца влиза миризмата на дим. Тук е невъзможно да има огън някъде и сигурно е от някое барбекю. Но миризмата е приятно позната. Напомня ми на едно време когато дядо ми беше жив и палеше външната камина на вилата в Мездра. И си мисля как цялото това място напои душата ми с красотата която вплитам в момента в своите истории. Не познавам човек който да съм срещнал там и да ме е дръпнал назад. Радвам се, че баща ми е бил роден в онзи град, толкова далечен от цялата чернота на Стара Загора.
И всичко това заради дим от барбекю. Колко глупаво...
Влюбен съм в тази зелена България скупчена в покрайнините и в самата Стара Планина.
Остана месец и половина. А луната е още млада.