От няколко дена я играя. Дори не съм на средата и тя вече измести Аманита на четвърто място в класацията ми. До края може да измести и ФънКом от второто. Разбира се, че не може да се мери с шедьовъра на Беноа Сокал (кое ли може).
Неубедителното и претупано начало отстъпват пред невероятния свят. Но играта не представлява само визуална красота, като Мешанариум. Прикритата тъга, добре написаните диалози просто сътворяват наслада за сетивата.