Wednesday, August 05, 2009

Покри краката си с пончото и в същия миг Диърборн започна да си подсвирква. Със смесица от изненада и суеверен страх тя осъзна, че песента е „Безгрижна любов“. Същата, която самата тя си тананикаше на път за колибата на Рия.

„Това е ка, момиче“ — прошепна гласът на баща й.

„Няма такова нещо — отговори тя. — Отказвам да съзирам ка във всеки прозорец и сянка, като възрастните жени, които в летните вечери се събират в «Зелено сърце». Тази песен е стара. Всеки я знае.“

„Дано да си права — върна се гласът на Пат Делгадо. — Защото ако е така, ще връхлети като вихър и плановете ти ще рухнат като хамбара на дядо ми, когато го порази циклонът.“

Не беше ка. Сюзан нямаше да се остави да бъде изкушена от мрака, сенките и зловещите очертания на нефтените сонди, за да повярва, че е ка. Това беше само случайна среща с хубав млад мъж на безлюден път.

Но ка бавно и тихо набираше сила, за да я отнесе, заедно с хамбара, домът и живота й. Като вятъра.

0 Comments:

Post a Comment

<< Home