-Как, по дяволите, се превърнахме в това което сме?
-Прекалено много омраза и идеология.
-Само това? По дяволите, не може да е само това!
-Да не забравяме егоизма.
-Мамка му! Мамка му, мамка му! Момичето беше мъртво, човече! Мъртво!
-Да.
-А, шибанякът продължаваше да... продължаваше... Мамка му!
-Успокой се, братле!
-Да се успокоя? Мамка ти! Мамка му на всичко! Мамка му!
-Поеми си въздух, братле, и се успокой. Последният месец ти се понатрупаха работи.
-Мамка му! Видя ли какво беше сторил с тялото й? Мамка му!
-По дяволите, братле. Миналата седмица имахме поне двайсет по-извратени случая. Просто си преуморен. Така че поеми си въздух, успокой се и се прибери у дома.
-Не разбираш ли, човече? Нима не изпитваш вина? Ние сме същите като тях! Ходим на работа носейки маските на професиите си. Прибираме се всяка нощ в домовете си и правим същите гадни работи със съпругите си. Същите!
-Не е същото, братле. Просто си преуморен. Влизат ти странни мисли в главата.
-Глупости! Кажи ми, че никога не те е било страх, че ще се превърнеш в нещо като тях. Глупости, човече. Дори ти си си го мислил. Дори ти си си представял как си набутал члена си в мъртвото тяло на жена си, докато някоя кука ти пръска черепа.
-Братле, всички сме в същите лайна. Всички.