Октомври
1.
И една вечер, тъкмо когато се бе стъмнило, вятърът духна. Разшумоли вече леко пожълтяващите листа на черешите, забуча във върховете на боровете, засвири в керемидите на къщите. И само като го чуеше ти идеше да се увиеш още по дълбоко в топлото си палто.
В такава вечер всички печки трябва да бъдат запалени и над всички къщи да се издига дим. Трябва, но не и когато няма кой да бъде стоплен от печките, когато няма кой да ги запали. И някакси ти става студено и тъжно и самотно. Оглеждаш се и виждаш мрака на незапалените свещи и на празните къщи.
Да, всички си бяха тръгнали. Събрали багажите, затворили куфарите, залостили прозорците, заключили вратите, сложили шапки, купили билети и си отишли. И така всички печки никога вече нямаше да бъдат запалени и да стоплят, всички комини – да бъдат изпълнени с дим, всички оставени книги - да бъдат прочетени, всички изпопадали листа - да бъдат събрани, а по-късно и разпиляни от детски крака, ябълки които никога няма да бъдат вкуснати от устни, грозде което нямаше да изпълни кошници, градини в които никога нямаше да зреят домати, къщи които никога няма да приютят в себе си. Всичко беше оставено. Всичко освен една единствена къща.
И когато есенният вятър задуха, от къщата се чуха тихи стъпки, вратата се отвори пускайки навън лек лъч светлина, един много стар нос се показа през пролуката, подуши няколко пъти и някакъв старчески глас каза през усмивка:
-Да. Септември се върна.
Носът се прибра, вратата се затвори и тихите стъпки отидоха пак до запалената печка върху която вреше ароматно гърне леща.
2.
Да, септември се беше върнал. А с него и всичко което идваше със септември. Бруленето на орехи, брането на ябълки, откъсването на дюли, приготвянето на лютеница. Всичко това чакаше с едино блажено нетърпение. А, също и събирането на сухи листа, цепенето на дърва, подреждането на буркани пълни с череши, ябълки, круши, малини, вишни, къпини, краставички, домати, чушки, патладжани, миризливи туршии, ароматни сладка, дъхави компоти и червена лютеница. Да не забравим и събирането на шишарки, брането на гъби и изпращането на последните летни дни с големите клади от листа. Всичко това приютено и сгушено единствено и само в един месец. Септемри. Да, септември се бе върнал. А заради това си заслужава да се усмихнеш.
Нищо никога не свършва.
И една вечер, тъкмо когато се бе стъмнило, вятърът духна. Разшумоли вече леко пожълтяващите листа на черешите, забуча във върховете на боровете, засвири в керемидите на къщите. И само като го чуеше ти идеше да се увиеш още по дълбоко в топлото си палто.
В такава вечер всички печки трябва да бъдат запалени и над всички къщи да се издига дим. Трябва, но не и когато няма кой да бъде стоплен от печките, когато няма кой да ги запали. И някакси ти става студено и тъжно и самотно. Оглеждаш се и виждаш мрака на незапалените свещи и на празните къщи.
Да, всички си бяха тръгнали. Събрали багажите, затворили куфарите, залостили прозорците, заключили вратите, сложили шапки, купили билети и си отишли. И така всички печки никога вече нямаше да бъдат запалени и да стоплят, всички комини – да бъдат изпълнени с дим, всички оставени книги - да бъдат прочетени, всички изпопадали листа - да бъдат събрани, а по-късно и разпиляни от детски крака, ябълки които никога няма да бъдат вкуснати от устни, грозде което нямаше да изпълни кошници, градини в които никога нямаше да зреят домати, къщи които никога няма да приютят в себе си. Всичко беше оставено. Всичко освен една единствена къща.
И когато есенният вятър задуха, от къщата се чуха тихи стъпки, вратата се отвори пускайки навън лек лъч светлина, един много стар нос се показа през пролуката, подуши няколко пъти и някакъв старчески глас каза през усмивка:
-Да. Септември се върна.
Носът се прибра, вратата се затвори и тихите стъпки отидоха пак до запалената печка върху която вреше ароматно гърне леща.
2.
Да, септември се беше върнал. А с него и всичко което идваше със септември. Бруленето на орехи, брането на ябълки, откъсването на дюли, приготвянето на лютеница. Всичко това чакаше с едино блажено нетърпение. А, също и събирането на сухи листа, цепенето на дърва, подреждането на буркани пълни с череши, ябълки, круши, малини, вишни, къпини, краставички, домати, чушки, патладжани, миризливи туршии, ароматни сладка, дъхави компоти и червена лютеница. Да не забравим и събирането на шишарки, брането на гъби и изпращането на последните летни дни с големите клади от листа. Всичко това приютено и сгушено единствено и само в един месец. Септемри. Да, септември се бе върнал. А заради това си заслужава да се усмихнеш.
Нищо никога не свършва.
posted by purple-is-dead at 3:20 AM
0 Comments:
Post a Comment
<< Home