Снимка, не спомен...

Нещо трепна по ръба на ухото й и бавно прекара тръпката на движението си надолу по врата й. Друго подскочи в дълбината на окото й и заплува във веждите й. Нещо се прокрадваше между пръстите на краката й изправи косъмчетата по гърба й. Нещо се случваше. Нещо ужасно и отнемащо.
И ето, вътре във гърдите й покълналото семе се превърна в шишарка.
Върховете на пръстите й затрепериха. Сълзите й забълбукаха надолу към гърдите й.
Шишарката затуптя. И с всяко туптене тя изкрещяваше жълто-оранжевото си послание:"Тук съм. Завинаги..."

Край