потъвам в дълбините на жестокостта
забивам нокти в стените на мъката
раскъсвам месата на справедливостта
марширувайки стъпках светлината

водата нахлува в дробовете ми
звуците вече са мъртви
науспешен опит за бягство надолу по стълбите
главата пръска кръв по стъпалата
стените почервеняват от гняв
прозорците изчезват в пурпорна мъгла

вдишвам яростно отровата на безсънието
блъскам очите си в мократа възглавница
обвивам тялото си в кръвожадните чаршафи
леглото поглъща остатъците от кошмара
съновидеия скътани в ъглите на стаята
навлизам дълбоко в съня си
побягвам сред полята на възможността
хоризонта изяжда последните залези
небето се разтапя в капките на удоволствието

аз съм крадецът
оковаха ме за греховете ми
непростимите ми грехове
аз съм крадецът
крадецът на оковите
крадецът на веригите
ръцете завързани
краката свързани
тялото заключено
катинара щракнат
ключа погълнат
времето погребано
спасителя удавен
залеза изяден
възкрасителят пречупен
аз съм крадецът
откраднах отломките на бъдещето
зарових ги в руините на миналото
аз съм крадецът
осквернителя на тъгата

последния дъх на прераждането

по-зле съм от нея.