Sunday, February 28, 2010

И няма котка, моджо или корен който да помогне на родения без късмет, на нещастника, на блуса, на мъртвеца. Колкото и да се опитва нищо не става. За него всеки ден е петък тринайсти. Лош ден. За него всеки ден е нощ. Полунощ. За него всеки път е кръстопът и всеки дявол решение.
Циганката погледнала кокошите крака и казала "Ще ти се роди копеленце". И когато копеленцето се родило луната изгряла огнено червена.
Неговата душа е била продадена още със зачеването му. Той никога не е имал душа, а винаги е мислел че ще я изтъргува за нещо.
Намериха го обесен на едно дърво, там където голямата река се разлива и става като море. Той сам ли се беше обесил или през нощта го бяха намерили белите качулки - никой не разбра. Май дори и той.

Friday, February 26, 2010

Пазителите:

Беше есен и морето беше потъмняло. Момчето вече не се страхуваше от това.
„Хей, момче. – провиква се стареца – Страх те е нали?”
Притихнало в нямото си тяло момчето се страхуваше.
„Да, момче, всяка есен е така”

Wednesday, February 17, 2010

S01E03

- Ами, душата?
- Душата. Хах! Няма нищо друго освен химия тук.

Thursday, February 04, 2010

ARTHUR
It's all shit, LARRY! It's all shit!

LARRY
Arthur. Don't use that word.

ARTHUR
It's all fucking shit!

LARRY
Arthur! Come on!

ARTHUR
Look at everything Hashem has given you! And what do I
get! I get fucking shit!

LARRY
Arthur. What do I have. I live at the Jolly Roger.

ARTHUR
You've got a family. You've got a job. Hashem hasn't
given me bupkes.

LARRY
Arthur. Please.

ARTHUR
Hashem hasn't given me shit.