Monday, January 31, 2011

Май:



Когато беше млада обичаше да пътува с влак. Без багаж и само с билет в ръка. Сама. Обичаше начина по който завиват вагоните. Винаги надвесваше глава и се усмихваше, когато видеше задната част на влака, която още не беше минала през завоя. Все се надяваше, че ще срещне погледа на някой в, който да се влюби и който ще я обича завинаги. Но там обикновено стояха или пътниците, чиято гара наближава, или някой намръщен, пушещ човек, или някое хлапе, удивено колко е голям света отвът стъклото. Понякога се натъжаваше и сядаше на мястото си в купето.


Казваше се Май и тя обичаше името си и винаги се стараеше да е луда като него. Родителите й се чудеха къде ли са им били умовете, че са й дали такова шантаво име. А, тя знаеше къде и тайно им се смееше. „Никога няма да стана като тях. Ще си остана луда завинаги” – мислеше си тя докато я мъмреха, че отново е закъсняла и че е пила вино.

Благодаря на Никея за картинката.

Friday, January 28, 2011

Пробуждане:

Никога не губете приятел заради моментни истини и крайни вярвания. Това е най-лошото което може да си причините.


Току що писах за пръв път от ужасно много време, на Пъпеша.
Обичам го страшно много.

Thursday, January 27, 2011

Скрит смисъл:

Току що видях едно от изреченията си:

Май се наведе, вдигна го и го завъртя в ръцете си.

Sunday, January 16, 2011

The Queen of Ropes

Saturday, January 15, 2011

Втори възмутителен пост на мене наречен Нищо общо или живея извън страната си и пия повече алкохол от необходимото:

В рамките на две години, гадните наркомани в Чехия (дето им позволиха и хероин да ползват) успяха да се издигнат на недостижимо ниво и да създадат свой собствен облик в начина си на творене на интерактивно изкуство. Дълбочината и красотата на произведенията им даде пример, как трябва да се правят нещата в днешно време. И за малко контраст с написаното надолу си пуснете интервю с Якоб Дворски да го видите колко е готин и непретенциозен.





А, ти, Кучко, блогваш, хейтваш и бягаш в Англия да учиш, щото английския го научи докато си превеждаше текстове на Кристина Агилера и але але але гаго. Разбира се, и там да отидеш пак си ползваш замунда. Иначе - гордеем се с Левски (биха ЦСКА и ГГ(Гордостта Гонзо) си показа бельото), обичаме кисело мляко, водим здравословен живот с ракия, мразим педалите, наркоманите, циганите, турците, македонците, англичаните, слепите, сакатите, селяните, чалгарите, металите, псевдо интелектуалците. Но се гордеем. Били сме на три морета, имали сме Вълко Червенков, Кубрат трошил пръти, Крум сякъл глави, изпълнихме петилетния план, наща ракия е най убава, борим се блогващо срещу застрояването на Рило-Родопския масив. Имаме Аязмо. Центъра на вселената сме.

Три истини които трябва да знаеш:
1.Твоят живот няма да бъде направен на филм. Ти си точно от ония за които говори Вал Килмър.
2.Пейота расте в пустинята, не в кенефа.
3. Мене ме четат милион и половина българи. А, тебе?


Да, ясно ми е, държавата е виновна. Как да живееш в държава, в която всеки мрази и в която получаваш 400 лева с които траа си купиш дрешки от килата, алкохол от мазата и презерватив от същата маза. Трудно е знам. И знам, че последните ти пари отидоха за алкохол вчера. Но ние се гордеем. При нас употребата на наркотици още е нелегална. Имаме Бойко Борисов. Гледаме Биг Брадър. Миналата година набихме педалите на гейския им парад.

Заключение: Книгите били скъпи, музиката била скъпа, филмите били скъпи, игрите били скъпи, галериите далече, театрите още повече, а и са скъпи. Но се гордеем. За това поръчай си още един ром с последните пари, удари го на екс, строши чашата в земята, развей сутиена, на който пише "Свобода или смърт" и извикай с пълно гърло "АЗ СЪМ СВОБОДЕН. СМЪРТ ЗА ИЗКУСТВОТО". И ще траа търсиш къде да преспиш щото няма пари за такси.

за тези, от 1 600 000то българи, които ще надигнат глас срещу тия глупости дето писах отгоре ще кажа: давал съм последните си пари за книги, филми или музика и вечерта не съм бил мъртво пиян и тогава съм нямало с какво да се гордея.

Блогвай, Кучко!

и да, 99 страхове на недко солаков е много яка, но знам че никога няма да дадеш 33 лева за нея. една бутилка джемсън струва толкова.

Wednesday, January 12, 2011

спийдбол с морфин

Friday, January 07, 2011

Никога не си отивай, Аук

Накрая си пристигнал и единственото което ти е останало е спомен и няколко размазани снимки.

Блогвай, Кучко!

Мене ме четат 1 600 000 българи. А тебе?

Thursday, January 06, 2011

Глава 2:

[Endlez Namelez]
5:01am
....
TVA MOGA DA KAJA ;)
[You]
5:01am
:)
[Endlez Namelez]
5:01am
ДКККК ЕЬК ТЕСГХДУГГ4Ж894 Щ5КГФЭСФ2СДОХНАЬН ;(
ЗИСФСИЬПП ЯЕ
ОТСДЬЗЕ

Глава 3:

[05:07:49] Eleonor Genova каза: Изиграх я
[05:07:52] Eleonor Genova каза: страхотна е
[05:07:56] Eleonor Genova каза: невероятно добро
[05:08:03] Eleonor Genova каза: влюбих се
[05:08:08] Eleonor Genova каза: сега пускам втора част
[05:08:13] Eleonor Genova каза: много благодря
[05:08:14] purpleisdead каза: лелееее
[05:08:18] purpleisdead каза: аз на края
[05:08:24] purpleisdead каза: ми идеше да рева
[05:08:32] Eleonor Genova каза: мдам
[05:08:34] purpleisdead каза: някво супер странно ми беше
[05:08:34] Eleonor Genova каза: много яко
[05:08:39] purpleisdead каза: хем тъжно
[05:08:46] Eleonor Genova каза: да
[05:08:53] purpleisdead каза: хем страшно щастливо че се качи на влака
[05:08:54] Eleonor Genova каза: а той е толква сладък и малък старец
[05:09:00] purpleisdead каза: да!!!!

Wednesday, January 05, 2011

мн. бури. 1. Силен, стихиен вятър обикн. придружен с дъжд или сняг. Снежна буря. 2. Прен. Изблик на силни преживявания и вълнения. 3. Прен. Силни, необикновени събития, случки, социални вълнения.