За Machinarium, мънкихолиците, едно дълго пътуване и още нещо...

Някога, някога, някога споменавал ли съм, че Лили Стоилова е най-ценното съкровище не само в PC Mania, но и в българския гейм печат въобще. Ако не съм - сега го правя - Лили Стоилова е най-ценното съкровище от думи в българския печат въобще.
За пръв път й обърнах по-специално внимание в статията за мист 4. Тя не просто ме убеди, че играта ще ми хареса, тя ме убеди, че играта ще е една от любимите ми.
Ето една не особено добре напечатана нейна статия от сайта на PC Mania:


"Аз съм на кръстопът, но пътят, който мога да избера е само един...”
Zoe Castillo. Тъмна коса, стройна фигура, неповторимо излъчване, красота, образ, изтъкан от някаква мълчалива тъга. Във всяко движение и жест се чете несъгласие с нещо, но и безсилие. Нежелание за борба, безлично подчинение на обстоятелствата. Липсата на амбиция владее всяка сутрин, която плавно се слива с всеки обед и вечер, прекарани в бездействие пред телевизора. Едва на 20 години, а ежедневието е така безцветно и безвкусно. А и какво би могло да бъде след загубата на нейната майка, напускането на училище, краят на връзката с Реза (който все още се води най-добрия й приятел)...?

А баща и... Така загрижен за нея... Добронамерен... И обезверяващ, отчаян, с поглед, в който прозира разочарование... Безсилен да я направи силна... Предишната Zoe, която кипи от енергия и стаст към всяко свое занимание, вече я няма.

И тогава се случи нещо.

Случиха се няколко неща наведнъж

Реза поиска услуга. Нещата не се получиха според неговия план. Бяха замесени много хора. Той беше по следите на нещо. Нещо голямо. Намеси се полицията. Намесиха се и някакви странни хора, идващи сякаш от друг свят. Странният образ на едно момиче преследваше Zoe. Злокобна сянка, обгърната в коса. Появяваше се случайно и молеше за помощ от екрана на различни ТВ приемници или монитори... Дали пък просто не бях прекалила с гледането на The Ring... Май не. Май наистина просто става дума за нещо много, много голямо...

Междувременно далеч от всичко това. Далеч от 2219 г., годината в която живееше Zoe, се случваше друго странно нещо. Всъщност повече от едно... :-)

Историята на Dreamfall е уникална

Ужасно сложна и на много нива. Първоначално няма никаква логическа връзка между всички тези толкова несвързани времена и светове, в които се развива някакво действие. Единственото общо е, че там се случва нещо интересно, което носи емоционален заряд и успева да прикове вниманието ви дори, когато не ви е напълно ясно защо ви заинтригува. Историята на Dreamfall е и най- основният плюс на играта. Това е причината тя да съществува. Написана е от Ragnar Tornquist, който работи и по първото заглавие- The Longest Journey. Представена е също по уникален начин. Много игри се стремят да разкажат нещо. Тази наистина успява. Успява да ви грабне веднага и да ви покаже нещата под един по особен ъгъл- кинематографично. Тук не гледате просто cut- сцени, а наистина добре обмислен филм. Единствената забележка може би е към края, където повечето играчи очакват невероятната мрежа от събития да бъде овенчана и със съответния край... Какво точно се случва обаче разбира се ще трябва да разберете сами. А каквото и да е разбира се оставя непреодолимото желание веднага да си купите третата част от поредицата, за чието евентуално появяване се носят слухове още преди излизането на Dreamfall.

Играта е подходяща както за фенове на поредицата, за които е познат образа на April Ryan, който отново присъства, така и за геймъри, които тепърва ще се запознаят със света на The Longest Journey и тепърва ще луднат по поредицата и неизбежно ще се самообрекат да закупят и първата част.

Сред странностите на това приключение е

подходът към геймплея

който остава определено неразбран от мнозина, но за мен е един интригуващ и разнообразяващ избор на авторите. Основното е, че за разлика от някои куестове, където водещи са пъзелите и историята едва ли не просто дава предпоставка за тяхното съществуване, то тук имаме основно история и по- малко пъзели, които са подчинени на нея, а не обратното. Така че пригответе се за невероятен филм, в който героят сте вие, а не за поредица от нелогични пъзели, които и вие не знаете защо решавате... И да- няма много пъзели и особено- няма особено сложни такива. Няма и моменти, в които не знаете какво да правите. През цялото време имате съвсем ясна представа какво правите и авторите дори може би малко са се престарали като са се погрижили по всяко време другите герои да ви дават hint-ове какво трябва да свършите.

Геймплей все пак има погрешно на представата, която немалко електронни медии убедително градят. Макар и тласкащ играта по- скоро към action- adventure жанра, а не quest-овете, не мисля че дава основателни поводи за оплакване, освен ако наистина просто не играете игрите само заради пъзелите и ако наистина само това е което очаквате от игра, имаща смелостта да застане зад заглавие като The Longest Journey.

Та като започнем от изцяло 3D създадения свят, из който щъкате точно като в action- adventure, минем през леко засегнатите stealth елементи и нововъведение като биткаджийските изпълнения, добавим пъзели като тези, в които се справяте с ключалки, специално подготвени да спрат нахалници като вас, получаваме играта, която ви предстои да си купите (да, не бива да си позволявате да я пропуснете:-). Всичко това замества point n click управлението и съответно повечкото пъзели в първата част.
Готинко е, че освен като Zoe играете и като други герои. Свръх готинко пък са изработени диалозите. Там избирате подхода, с който ще се отнесете към дадена ситуация, а не конкретни реплики. Например дали ще мрънкате за нещо за което сте недоволни или ще сте по- груби, за да постигнете целта си... Интересно е, че играта предлага и по няколко варианта за прогрес- например дали да се промъкнете покрай един тип, да се биете с него или пък да проведете точния разговор, който да ви спаси.

Като цяло нивото на трудност не е много високо, а продължителността е около 10- 15 часа. Има смисъл да преиграете заглавието. Вторият път някои малки детайли, които са ви убегнали, когато сте били незапознати с историята, ще ви се набият на очи. Enjoy.

Вие сте на кръстопът, но пътят, който можете да изберете, е само един. Това не е „най-дългият път”. Изберете най-краткия път. Най-краткият път до магазин, предлагащ Dreamfall. Рядко се случва някое заглавие наистина да е представено въздействащо. Проследете това и научете една приказка за един паралелен магически свят, за вярата в хората, за сънищата...



И защо по дяволите не й дадохте да пише за Мешанариум, а дадохте на онзи глупак който добре ни убеди че създателите й са некадърни вечно надрусани психари.