“Jade?”
“Alexander?”
“Do you remember that day you fell out of my window?”
“I sure do, you came jumping out after me.”
“Well, you fell on the concrete and nearly broke your ass and you were bleeding all over the place and I rushed you off to the hospital. Do you remember that?”
“Yes, I do.”
“Well, there’s something I never told you about that night.”
“What didn’t you tell me?”
“While you were sitting in the backseat smoking a cigarette you thought was going to be your last, I was falling deep, deeply in love with you and I never told you ‘til just now.”
“Now I know.”

Явор си отиде вчера.

хел йеа

явор си отива

Неща които предстоят и си заслужават да те усмихнат всеки ден до завръщането:
Полароидните уикенди с братовчедка ти.
Старбъкса в Чаптърс, докато четеш някви извратени книги на Лехайн.
Мам.
Торонто.
Нощите, в които Емилия стои с теб, дори да има температура.
Bright Eyes - At The Bottom Of Everything
Take It Easy Hospital - Human Jungle
Събирането на авлиги.
Garden State.
Кътън Джоунс в Торонто.
Снегът.
Zero 7 - Waiting To Die
Зимен Париж на път за вкъщи.
Скитането с Оля и виното в галерията й.
София в края на пътуването.
Тина.
Подготвянето на предпечата на Мам.
Снимки и тъга.

Mark: Yeah, nice to meet you.
[pause]
Mark: I'm sorry I said 'Vagina' just now. I didn't know you were here.
Sam: Oh. That's okay.
Mark: Nice.
[pause]
Mark: Let's get fucked up.

дед спанк другата седмица. рон гълбърт ;)

А аз исках да се махна. Всеки ден слънцето залязваше малко по-рано от предния, а аз чувствах повика на онези пътища, на онези тайни шосета, малко по-силно. Може би отчасти се дължеше на географското лекарство, за което, струва ми се, вече намекнах. Противно на логиката ние се заблуждаваме, че ако се преместим на ново място, нещата ще потръгнат по-добре; че стремежът ни към саморазрушение ще изчезне.

Don't bother me
with nonsense like that.

Isn't it lonely, if you can't go out?

Why?
Are you less lonely
because you can sit in the garden?
Do you feel less lonely in the Metro
than at home?

"Do you know how pain enters the body, Marshall, do you?"
"Depends on where you’re hurt."
"No. it has nothing to do with the flesh. The brain controls the pain. The brain controls fears, empathy, sleep, hunger, anger, everything! What if you could control it?"
"The brain?"
"Recreate a man so he doesn’t feel pain, or love or sympathy."

Don't have to move your head
Don't have to move your hands
Don't have to move your lips
Just shake your hips
And do the hip shake baby
Do the hip shake baby

Каквото и да направиш, нищо няма да се промени. Дори да си обръснеш косата, изгледаш един милион филма или започнеш да пишеш приказка.

Имаше дарбата да познава хората още прди да ги е срещнал. Така и не разбра как я беше получил. Срещаше някой и той вече знаеше всичко за него, знаше как трябва да докосне сърцето му. И това раждаше тъжни усмивки. Тъжни, но все пак усмивки.

Тя му липсваше.

Брандън каза, че най-добрия кристал който е опитвал се казвал KEY и се произвеждал само в България.