страх ме е. до сега нокога не ме е било страх така.

- Виж колко са големи звездите, Ал. Някоя нощ ще дойдем само заради тях.

и рече господ: " нека бъде обратна пропорционалност "

някой ден :) ( една загадачна усмивка с лек привкус на мистерия ;)( а може и да е за тебе;) ) ) та, някой ден, ще я има родена и написана :) обещавам :) на всички ви :)))

Върба

Бавно отпивам от чашата пълна с електрическа светлина.
Електроните се блъскат полудели в устата ми.
Опитвам се да избягам от вечността
Заспивам в момента на тишина
Вкаменявам душата си в предсмъртна целувка.
Океан от живи хора.
и всичко забавя ход
разтяга се и спира
Политам с крилете на огъня над бурните води
Завъртам се в красотата на свършваштото време
Късно нощем откривам чудесата на тъмнината
Милиони звезди прелитата под мен
Замлъкнали души пеят своята песен
с единственото желание да видят деня отново
Изцапани пръсти със мастило
очи пълни със звезди.
побягвам към далечните вселени.
най-вероятно никога не ше се върна
най-вероятно никога не ще ви видя отново.
Сълзи по звездния път.
Капки кръв по безлюдните шесета

Всичко което исках да открия
е вече мъртво, някаде там, далече зад мен.
Забравени желания по пътя на миналото
Един миг.
Разтеглен до полуда.
В каменната ми душа.
Крещящ за вечност.
Разкъсани бели дробове, изхвърлящи кръвта му
Тогава пада мъртав,
засипан в звездния прах.
Ще почакам още малко.
за да ме забравят.
за да се удавя в кратерите на луната
застанала на пътя на светлината,
затъмняваща водата на живите.



Любима, поръчай ми чаша електрическа светлина.

Отпивам бавно от чашата пълна с милиони разбонтувани слънца
Късно през нощта ще се приберем в апартамента
за да се удавим в кратерите на смъртта

денят в който едва не загубих Мона

- и всички тези отвратителни чудовища - каза хедър.
- какви чудовища? нима ги виждаш като такива? - попита отец винсънт

чудовището на нашия град е в мен.

на бесилката всички грешници.

нека ми се въздаде справедливост за това което съм.

понякога искам да съм болен от смъртоносна болест, като мери. и може би да има един джеймс който да ме довърши.

ако не беше гениалния ми план за самоунищожението ми, до сега да съм мъртав

111 21

мария седеше сама в мрака. никой не знаеше защщо беше кръстена мария, дори самата тя. и все пак ърнест го нямаше. а тя искаше да се махне, макар че да не помнеше нищо.
пред очите му тя умря четири пъти. накраяя той я уби за пети път. а тя нямаше друго желание освен да го следва.


джеймс, скъпи, обичам те!

най-важният момент се събира в едно безсмислено движение.
тогава всичко се губи.