Цената на любовта:

Змиите проникващи във тялото му.

Чаша вино от боровинки за да потънем в спомена.

The torture…

Who are you?
I know you…
You wouldn’t…
Or would you?
Don’t fight me!
Ignite me!
My trigger…
Your finger…
Your darkness…
I know it…
Come forward!
I’ve seen it!
I mean it!

I drank your sacred water…

Има и други, които си спомнят за Анди. Гордеем се с това, че избяга, ала ни е и малко тъжно. Някои птици не са създадени за клетка, така е. Перата им са твърде ярки, песните твърде чисти и диви. Или трябва да ги пуснеш, или, щом отвориш клетката да ги нахраниш, те ще изхвръкнат от нея под носа ти. И тази част от теб, която знае колко грешно е да ги затвориш, ще се зарадва първа, но частта, в която ти живееш, е прекалено мръсна и пуста, за да ги освободиш.

Там на кръстопътя седял той. Седял, а пръстите му танцували и плачели заедно със струните на китарата. Момчето се приближило. Обедното слънце напичало прашния път и то вървяло бавно с големи крачки.
"Какво е това?" - попитало.
Стареца вдигнал единственото си полусляпо око и казал:
"Блус, момче. Блус."
Струните плачели, а в душата на момчето нещо затрептяло.
"Кажи ми думите на песента, дядо. Знаеш ли ги?"
"Те са вътре в музиката, момче. Чуй ги сам."
"Не чувам, дядо."
Стареца затворил окото си и думите на песента закънтяли в ушите му. Ооо, те идвали право от душата му.
"Момче, тази песен пее за черните нощи и студената земя, за трудни времена и падението, за лепкавия глад и смърдящата мизерия, за задушаващата самота и калната тъга. Тя пее за душата на човек. За прашните пътища и за мъртвите приятели. Песен изпята от сърцето на самотния тъжен скитник. Песен запалена от онова дето го гаси уискито.Песен за смъртта и любовта. Песен за болката. И най-вече песен за живота. Тъжния, самотен живот."
Момчето плачело, слушало музиката и гледало към затвореното око на стареца. Гледало то и чакало от там да потекът сълзите на стареца. Но когато стареца отворил клепача си, отдолу нямало нищо, никаква влага, само полусляпото тъжно око.
"Не плачи, момче. Остави блуса да плаче за тебе. Вкарай това -" - и стареца докоснал струните на китарата - "тук" - той потупал момчето по гърдите - "и всичко ще мине."
Момчето смръкнало суполите си, избърсало сълзите си с ръкав, поело китарата и за пръв път тъгата си отишла.

Нощта на всички дяволи и зли сили. Към кръстопътя.

There I was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own

With the day came the resolution
Ill be looking for you
La la la la

I was looking for love
In the strangest places
Wasnt a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned

In my heart, in my mind, in my soul
La la la la

There I was on a july morning
I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

And at the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own