Слепецът погледнал със слепите си очи дълбоко в черната си душа. В дълбините на болката и страданието. В дълбините на глада и мизерията.
За миг трепнали неговите слепи очи и вече знаели пророчеството, вече знаели бъдещето.
Навлажнил устните си с език и занареждал:
"Момче. Ти нямаш бъдеще. Не ще имаш живот. Ще се мъчиш, ще се блъскаш, но нищо няма да излезе. Ще продължаваш да падаш в собствения си гроб. И нищо няма да ти помогне. Никое пророчество не ще те измъкне, никое моджо не ще ти доведе късмет. Така си роден момче, така ще умреш, така ще и живееш."
Момчето пуснало последните си две монети в ръцете на слепеца и продължило по кръстопътя.

Есен над детството:

Къде отиде, Яворе?

Игричка

Ей тая се спуквахме да я мъчим. Много зла беше.

Никой не вярваше, че ще живее толкова дълго. Бяха решили, че ще умре малко след като се роди. А преди да се появи на света никой не вярваше, че ще стигне до първата си глътка въздух. Беше се родил през нощта, а луната била огнено червена, като кръв. Старицата обхванала главата му с кокалестата си ръка и го изтеглила в прахта на колибата. Мръсните парцали под гърба на майка му били напоени с кръв и той вдишал първият си въздух когато дробовете на майка му изхвърлили болката на живота й за последно през ноздрите й. Пророчеството на циганката се сбъднало.
Старицата го вдигнала за краката и го разтресла. Не беше заплакал. Нямало и да го направи. Напразно тя тресяла малкото му тяло. Той нямаше защо да плаче. Беше се родил.
На другата сутрин синята риза сковал два ковчега. В големия погребали майка му, а в малкия го слагали нощем да спи.

2:

- Не бива да си тук. Аз съм от онези старомодните. Дори не ти знам името.
- Името ми е Приказка.

Вълци:

I'm not a hunter but i am told,
that, uh, in places like in the arctic,
where indiginous people sometimes might, might, hunt a wolf,
they'll take a double edged blade,
and they'll put blood on the blade,
and they'll melt the ice and stick the handle in the ice,
so that only the blade is protruding,
and that a wolf will smell the blood and wants to eat,
and it will come and lick the blade trying to eat,
and what happens is when the wolf licks the blade,
of course, he cuts his tongue, and he bleeds,
and he thinks he's really having a good thing,
and he drinks and he licks and he licks,
and of course he is drinking his own blood and he kills himself

All these questions, all these doubts, all this "me"...

Да заминеш е като да отрежеш дългата си коса, която ти пречи във врата и пази спомена за неща,които искаш да изтриеш.
Да занимеш е като да остваиш всичко , тежащо ти, някъде много далеч от сърцето си, да го захвърлиш , сякаш така просто ще забравиш, че някога било е изобщо
Заминаването не е бягство, нито изкупление, нито почивка, то е като дълъг студен душ рано сутрин...път към спасението,събуждането на собствената ти душа. Малкият проблем обаче е ,ако пътуването ти не е до другия край на света, а до другия край на душата ти, този, който си забравил или не мислиш, че съществува. Да събориш стената(дори и да е твърде висока) е истинското премеждие,към което се тремиш , за да докажеш уж себе си, да допуснеш и да преминеш ...ако ти стиска и ако наистина искаш...
Тук нещата не опират до това колко си готов и колко порастнал,подготвен,изключителен достоен etc. се чувстваш , а просто веднъж в живота си да се оставиш “разумно” по течението и да бъдеш "смел"( евентуално и леко мазохистичен) сам пред себе си . Може би след това,минавайки известно време ще можеш да се погледнеш в огледалото за повече от 5 минути и да не ти се иска да смениш картинката..
Недей да търсиш истината някъде мнооого далеч при положение, че тя е просто до теб... в теб и те топли.

Елеонор 9 януари 2009

Приказчица:

За обществото в затвора те са това, което са рападжиите за обществото вън от стените. Обикновено те са с големи присъди, извършили тежки престъпления с много стрелба. Тяхната мечта е млад, слаб и неопитен… или както беше в случая с Анди Дюфрен, слаб на вид.

Техните ловни гюмета са душовете, тесният, приличащ на тунел проход зад промишлените перални машини в обществената пералня, понякога лечебницата. В някои случаи изнасилването е ставало в прожекционната кабина с размери на клозет, която се намира зад зрителната зала. Най-често това, което сестрите вземат със сила, могат да го получат и доброволно, стига да го поискат така; този, който се е обърнал, винаги се лепва за една или друга сестра, както една ученичка за нейния Синатра, Пресли или Редфорд. Но за сестрите удоволствието винаги е идвало от изнасилването… и предполагам, че винаги ще бъде така.

Заради малкия ръст и приятния му външен вид (а може би и заради онова изключително високо самообладание) сестрите преследваха Анди от деня, когато влезе в кошарата. Ако това беше приказка, щях да ти кажа, че Анди се би с тях, докато го оставиха на мира. Ще ми се да можех да го кажа, но не мога. Затворът не е приказен свят.

...или никога вече самота

И ето имаме победител.
Нека Анди излезе и седне на електрическия стол за да получи наградата си!
Аплодисменти, дами и господа!

Джон Кофи разрушителят.

Цитат:

но в такива измислени истории ние откриваме самите себе си, откриваме че все още има добрина и нещо което може да разчувства нашите иначе затумрени с насилие, болка и страдание сърца..... нямам повече какво да кажа.

E3 2009 - When Gamеs Ruled The Earth

Сички мистерии разбулени. Конами представиха пес, не хил. Ама веселбата е пълна ;)


Признаваме: Винаги сме обичали рок звездите на нинтендо!





Коя е твоята любима конзола за игра?





От кога не си стрелял патки?





Be a game star.




Game over.

Богинята:

The shadow cast before me...
I walk inside your circle...
I've come to change the order!
Your promise, is broken!
I drank your sacred water.
My mission, is holy!

Тя умира когато въздуха навлезе в дробовете й. You have your orders, soldier...